Arhitektura.bg

Спираловидна бетонна пързалка свързва кухнята и детската спалня на тази семейна къща близо до Джакарта, проектирана от индонезийските архитекти Aboday и снимана от Happy Lim.
Playhouse или Къща за игра е част от комплекс с контролиран достъп в квартал от 120 жилища в Bumi Serpong Damai, Tangerang.
Отделно от трите затворени спални, интериорът е изграден като отворено пространство с бели стени и видими бетонни тавани с височина 10 метра.
Открита стълба между библиотеката и жилищната площ на партера води към галерия на първия етаж.
Стените на двуетажната къща са изградени от видим бетон, частично покрити с увивна растителност и белязани от вертикални цепнатини - прозорци с остъкление до височината на тавана.
Къщата има голяма топлинна маса поради бетонната конструкция, като за осигуряване на топлинен комфорт се разчита на естествена вентилация, сенници, топло-устойчиви покрития, както и четиридесет-милиметрови кухини във външните стени, спомагащи за предотвратяване на прегряването през лятото.
Play House представлява „сбор” от съществуваща къща с квадратура 120 кв. м. и допълващо ново застрояване в съседния парцел.
Ограничена от ъгловото разположение, сградата заема само 150 кв.м. от общите 320 кв.м земя.
Строителните материали са оставени почти необработени в интериора, с доминиращо присъствие на бетонните стени, белязани от малки остъклени прорези с изглед към главния път.
Къщата е предвидена да по дслони няколко поколения на семейството. Въпреки това, цар на дома е 5-годишно момче, което смята, че животът е игра, оттам и дизайнът на къщата.
Специално за него е създадена спираловидната бетонна пързалка, закътана между двата основни обема на сградата.
Това е негов избор за "транспорт" от спалнята му на втори етаж до трапезарията на 1-ви етаж, вместо нормалната отворена стълба.
Тази пързалка е и любимото му място за игра след неговия забързан график на обучение, понякога покрита с парчета пластмаса и дрехи в двата си края, наподобявайки тайна пещера.
Някои недостатъци по време на наливане на бетонните стени и тавана са оставили следи, които са станали естествен орнамент в къщата.
Бетонът е избран като основен строителен материал, заради дуализма в неговите качества. Той притежава необходимата здравина като структурен елемент, но също и гъвкавост, създавайки интересно напрежение и предизвиквайки определени емоции в пространствата, които формира.
Решението за използване на предимно бетонни стени и покрив обаче поставя проектантите и обитателите в доста предизвикателна ситуация в този тропически климат, поради свойството на материала лесно да задържа топлината.
Изключително високият таван (10 метра височина), както и приложеното специално покритие от топлоустойчива мембрана върху външната повърхност на покрива и пълзящата растителност, покриваща външните стени, която скоро ще достигне нивото на покрива, спомагат значително да се намали натрупването и задържането на топлина във вътрешността на къщата.
Естествените вентилация и осветление играят важна роля за комфорта в къщата. Всички отворени пространства в интериора не разполагат с изкуствена климатизация и топлинният и въздушен комфорт в тях зависят изцяло от отворите и прорезите между стените, прозорците и покрива, осигуряващи чист въздух за вентилация, генерирани от поредица от окачени таванни вентилатори под нивото на бетонния покрив с помощта на механизъм от метални пръти.
Вместо ниска растителност, собственикът на дома е избрал големи дървета, разположени стратегически в градината, за да осигурят така необходимата сянка през определен период от деня (особено в зоната пред къщата, където остъкляването достига до тавана). Подобни нискотехнологични методи осигуряват лесно решение на множество проблеми, причинени от топлинните свойства и характеристики на бетонната конструкция.
 
Източник: Dezeen