Arhitektura.bg

Арх. Димитър Димитров е управител на проектантското бюро Веста-Дизайн, което е основано през 1989 г. и от което докъм днешна дата са излязли стотици проекти - градоустройствени, жилищни, обществени и интериорни. Част от тях са изцяло дело на Д. Димитров - от проектиране, през инвестиция в строителство, до продажба.

Митко, ще започна малко по-отдалеч. Как се насочи точно към архитектурата?

Когато бях малък, разглеждах списанията на майка ми „Жената Днес”, където винаги на последната страница имаше по една графична рисунка на къща или вила. Тогава да съм бил не по-голям от 3-4 клас. След известно време започнах да се опитвам да ги прерисувам, като разбира се на всяка къща слагах комин с голям пушек (смее се). По-късно с баща ми започнахме да правим плановете на нашата вила. И така малко по малко започнах да навлизам в тази сфера. В същото време, бях пети клас, моята тогавашна преподавателка, чиито двама синове бяха студенти по архитектура, видя, че рисувам много добре, математиката ми също е на ниво и каза на майка, че съм подходящ за архитект и оттам насетне нямаше никакви колебания по въпроса. Мислих си по едно време и за художествената академия, тъй като моят дядо беше художник, но това не бяха кой знае колко сериозни намерения, така че остана само архитектурата.

Как започна развитието ти след като завърши университета?

Нещата се развиха доста бурно. Още докато бях студент, работех; не както сегашните студенти от 2-3ти курс, ние почвахме от 4-5ти. Тогава имах възможността да бъда част от екипа на арх. Гешев, където проектирахме атракционен комплекс за к.к. Албена. Това беше много интересно за мен, дори дипломната си работа направих под въздействието на този проект. След като защитих, продължихме работа по този атракционен комплекс, но за съжаление той не се осъществи. След това с арх. Гешев. направихме сладоледения салон „Магурата”, който се откри 1983-та г. и който беше едно от първите луксозни заведения в София. По-късно с арх. Гешев направихме още много сладоледени салони и заведения в Плевен, Русе, Варна... По онова време имаше едни чествания и канеха дипломатическия корпус за разглеждане на градове и в Плевен покрай една голяма кампания направихме осем луксозни заведения изключително с вносни материали и това станаха най-хубавите заведения в града. Изобщо имах много работа като практика през Съюза на архитектите и комисията по Синтеза. А отделно работех и в организацията на МНО – Проно. Тогава станах и съпроектант на новата сграда на МНО, известна с името „Пентагона” – сградата срещу Пирогов.

Кажи няколко думи за тази сграда като един от проектантите й.

Във вътрешния й двор има една зала за кино и театър за 560 души, с кабини за симултанен превод, която беше направена по всички изисквания, с акустични изследвания и т.н. А по-интересното е, че над нея има един строго секретен „комплекс” за заседания на Организацията на Варшавския Договор. Тази зала беше изработена изцяло с много скъпи вносни материали, вносно аудио и видео оборудване Филипс, тогава тези неща бяха много рядко срещани в България. Та състоя се тогава едно заседание на Варшавския договор, след което организацията се разпусна (в разпадането й, между другото, и аз имам дял).

Участвал си в много конкурси, част от които и международни. Разкажи за някои от тях.

Като млад и съвсем неизвестен архитект, през 1985-та участвах в конкурс за една част от центъра на гр. Казанлък. Тогава имаше много по-известни архитекти от мен и беше малко неочаквано, че аз получих първа награда, но тогавашната главна архитектка на Казанлък Ваня Фурнаджиева беше много принципна жена и беше преценила, че заслужавам наградата, въпреки че съм съвсем млад архитект. След това направих доста проекти там, имаше страшно много работа, но съвсем малка част от нещата се реализираха, понеже дойдоха тежките години на 89-та и всички проекти направо отидоха в коша, поради липса на финансиране. През 1987-ма пък спечелих конкурс за центъра на гр. Карнобат, но и там нищо не се изпълни впоследствие.

А какво ще кажеш за конкурса за правителствения комплекс? Ти участва в този конкурс заедно с консорциум АДАИС проект. Колко фирми общо бяха в този консорциум тогава?

Осемнайсет. Все проектанти с дългогодишен опит...

Как се погаждат осемнайсет фирми? Не бяха ли много трудни комуникацията, съгласуването, изборът на конкретен вариант, взимането на решения?

Да, решенията се взимаха трудно, спор няма, но това помогна доста за постигането на по-добър краен резултат. Минахме през няколко етапа на вътрешен конкурс. Първоначално се предложиха девет варианта, като постепенно кръгът се стесняваше и останаха само два. И от тези два, моята идея се котира и разработихме нея.

Как успя да се пребориш с вътрешната конкуренция?

След като имахме доста дълги колебания, с моят екип запретнахме ръкави и направихме моя вариант в по-завършен вид, с доста впечатляващи визуализации, след което поканих членовете на консорциума в моя ресторант в Драгалевци, почерпих ги стабилно, после им направих една презентация на последните разработки и всички се съгласиха, че това е вариантът (пак смеейки се). Това, разбира се, в кръга на шегата – моята идея наистина беше най-добрата измежду всички и се радвам, че разработихме нея. Като цяло съм много горд, че участвахме в този конкурс и то с проект, който направи много силно впечатление, включително на всички чуждестранни членове на журито – получих много поздравления от тях. Горд съм, че успяхме да се борим наравно с такива големи имена в световната архитектура и показахме, че на ниво концептуални градоустройствени идеи в никакъв случай не сме по-зле от тях, даже може да се каже, че някои от тях ги надвихме.

Всъщност – реално погледнато, мислиш ли, че управата има нужда от такъв нов грандиозен правителствен комплекс и мястото му извън столичния център правилно ли е?

Смятам че има нужда, защото това не е само правителствен комплекс, една малка част е за управата, а останалото е офиси, жилищни сгради, хотели, търговски площи, изложбени зали, които са необходимост на голям град като София. Мястото е уникално, тъй като 600 дка са окрупнени на едно място, това е рядко срещано дори за Европа – да бъде проектиран и изграден такъв голям комплекс, съчетаващ толкова функции. Според мен това е изключителен шанс за София, стига наистина да се реализира.

Да, премираният проект на Доминик Перо е на много високо ниво, заслужава да бъде реализиран. Всъщност – ти лично го познаваш, какви са впечатленията ти от него като човек и професионалист?

Много земен човек е. А в същото време и много умен, много е силен в концептуалното мислене, концептуалните идеи. Разбира и от градоустройство – нещо, което според мен малко хора по света разбират, малко хора имат чувсто за тази дисциплина. Определено на проектите например на Заха Хадид и Норман Фостър им липсваше точно този градоустройствен поглед. И още нещо – липсваше им жизнена концептуална идея. Подчертавам жизнена, защото Заха Хадид имаше концептуална идея, но тя беше по-скоро формалистична, външна.

А имаш ли представа дали той вече води преговори за проектиране или нещата са замразени?

Да, води преговори, но по негови думи доста трудно вървят нещата, няма нищо конкретно. Не сме коментирали поради какви причини, но все още няма сключен договор.

Освен с проектиране, се занимаваш и с предприемачество. Като направиш сравнение – с кое от двете ти е по-интересно да се занимаваш – с архитектура или със строителство?

И двете са ми интересни. Работил съм градоустройство, интериори, жилищна и обществена архитектура, обаче не мога да се огранича само с проектиране, не ми е достатъчно. Затова още преди 20 години се захванах и със строителство. Интересно ми е да виждам как се осъществяват нещата. Особено часовете преди откриване на обект са много вълнуващи, всичко си идва на мястото, всичко подредено, всичко приготвено, само лентата чака да бъде срязана. Това за мен е най-голямото щастие – да знам, че съм докарал нещата от проект през инвестиция, през строителство до самия край. Накрая се получава един доста добър продукт.

Какви са наблюденията ти за строителството у нас от гледната точка на архитект в строителния бранш?

Появиха се много качествени сгради напоследък, но те са една малка част. В много голяма степен се работи през пръсти. Особено що се отнася до средата около сградите - малко са обектите, които се предават със завършени паркови пространства. Черни пътища, калища, всички го виждат – средата на обитаване и пребиваване съвсем не е на нивото, на което трябва да бъде. Това винаги ме е притеснявало, защото към този проблем имаме отношение всички, цялото общество. Правителството, общинските управи, инвеститорите... за да се промени нещо, всички заедно трябва да работят в тази насока. А да не говорим за самите сгради – недостатъчни топлоизолации, хидроизолации, много покриви текат, почти няма шумоизолации... Освен това – пасивна архитектура, енергийни източници, термопомпи, соларни панели... това са ни много непознати неща. Доста от съвременните начини на проектиране и строителство ги няма у нас.

И обратно – за архитектурата от гледната точка на строител?

Доста неизчистени схеми, неясни планове, които след това създават трудности и при строителството и при ползването. Не особено добра организация откъм подходи, зареждане, паркиране...

Има ли формула за работа при проектирането? Какъв е твоят път/методика за постигането на такива впечатляващи резултати?

Нямам точна формула, някой път се получава от раз, друг път с много варианти... Но определено смятам, че всяка задача, всеки парцел си носи своя заряд, своя дух, от него идва формата и съдържанието и ако успееш да изнюхаш това, което е заложено там – шансовете за успех многократно се увеличават.

А в живота? Смяташ ли, че нещо ти помага, че има някаква сила, която те води или по-скоро си поддръжник на тезата „всеки кове сам съдбата си”?

И едното, и другото. Винаги съм чувствал, че има някаква сила, която ме дърпа напред и докато не намеря вярното решение на някоя нова задача, ново предизвикателство, не ме е оставяла на мира. Но в същото време, това е подплатено с много труд и много... усъвършенстване. Чрез много работа и много проектиране и строителство успях да достигна до чистата архитектура.

Благодаря ти за отделеното време за това интервю, пожелавам ти идните години още много построени сгради и много спечелени конкурси!