Arhitektura.bg

Кои са HMW Group? От колко време съществува екипът ви и с какво се занимавате?

HMW Group е създадена от Иван Илийчев и мен - ланд. арх. Алексей Турлаков през 2006г. Във фирмата работят седем професионални макетистa с голям опит, натрупан през годините. Основните ни дейности са архитектурното макетиране, инженеринг в рекламата, направа на прототипи, дизайн на рекламни тела и интериори.

Правили сте макети на много сериозни и големи проекти. Кои са най-грандиозните проекти, по които сте работили? Кой е най-големият макет, които сте правили? Колко тежеше?

Изработили сме макети на много от големите обекти в България, като например Carrefour Sofia, Airport Sofia, Airport Kazan, голф комплекса в Правец, спортната зала на арх. Жеко Тилев, конкурс за Народно Събрание – и за арх. Жеко Тилев, и за Серафимов архитекти, Жаклин на арх. Пламен Братков, Севтополис на арх. Тилев, старозагорския музей на град Стара Загора преди освобождението, WINSLOW HOMES и WINSLOW GARDENS, Lagera Tulip и Vitosha Tulip, Premier Village – Bansko, Grand Mehomia на Лекс Груп, Planex с Viva one и Viva two, комплекс Avalon, Варна 1 и София 1 на BSR и други. Най-големият измежду тях беше на летището в Казан с размери метър и петдесет на два и седемдесет. Беше дори още по-голям, но се наложи да го намалим, защото нямаше как да влезе в самолета. Тежеше около 70 килограма, като обикновено макетите, които правим, са между 10 и 25 кила.

Какви материали най-често предпочитат архитектите за макетите си и какви – инвеститорите, които идват директно при вас?

Работим предимно с плексиглас, разпенени плоскости PVC и дърво. Архитектите предпочитат по-концептуални макети - в един-два цвята и материала. При тях се показва само обема на сградата с малки детайли. А инвеститорите, с които сме работили, искат макетът им да бъде максимално реален. При тези макети се търси реализъм с цел по-лесна продажба или финансиране от банка. В повечето случаи тези макети са големи като размер и сградите са осветени, за да привличат окото.

Забелязва се една тенденция на навлизане (или по-скоро завръщане) на дървото като основен макетен материал. Верни ли са тези наблюдения или хората предпочитат повече хай-тек визия със стъкълца, метал и тн?

Работим с различни видове дърво, но най-вече с шперплат от топола и балса. Тези материали са подходящи за конкурсни и концептуални макети, но макет изцяло от дърво сме правили само за арх. Пламен Братков за сградата Жаклин. Повечето клиенти предпочитат реалистичните макети, богато озеленени и направени с големи подробности.

Освен екстериор, сте правили и много интериори. По-пипкава ли е работата при тях? Сигурно има много тънкости при макетирането. Издай някоя от тях, разкажи за някоя рядко използвана техника!

Направили сме много интериори за инвеститори и студенти по архитектура и инженерен дизайн. Работата по тях не е по различна от другите видове макети. При интериорите понякога правим и отливки за маси, столчета или мивки в мащаб 1:20 или 1:30. Макетирането принципно е сложен процес, съставен е от много етапи на работа. След получаване на информацията от архитекта се запознаваме подробно с проекта, започваме от разкрой на фасади и направа на терен; всички фасади се пречертават отново и се изрязват на лазер или цифрова фреза. Обработват се, полага се грунд и се сглобяват. После се боядисват и се поставят плаки за прозорци, покриви, тераси и други. Теренът се изгражда по проект за вертикално планиране. Вдигат се нивата по теренни коти, поставят се пътища, алеи и зелени площи. Специално за направата на зелените площи използваме рядко срещаната FLOCK технология, при която се постига максимален реализъм в мащаби 1:150 до 1:500, докато повечето чужди фирми използват готови материали, които не са подходящи за тези мащаби - тревата е много едра и не стои добре на макет.

Каква техника имате за изработването на тези макети? Сигурно са един куп машини?

Оборудвали сме се с лазер, две цифрови фрези, професионална огъвачка за плексиглас, широкоформатен печатащ и режещ плотер, машина за полагане на Flock, цифрова машина за рязане на стиропор и разни други.

А какво ще кажеш за 3D-принтерите? Те все още не са навлезли сериозно у нас, но мислиш ли, че имат светло бъдеще? Могат ли да заместят добрия стар ръчен метод?

Бяхме първите, които поръчахме 3D принтер, обаче в последствие се отказахме от закупуването на такава машина. В България все още няма търсене и пазар на такива услуги. Много рядко се прави прототип, защото няма производство, но в някои случаи се налага ползването на такива машини за изработка на много сложни детайли и форми. А ако трябва да направим сложен детайл, първо го изработваме от pvc, mdf или плексиглас, после му правим отливка от специална гума и го отливаме. Няма машина за сглобяване на макети, винаги всеки детайл се доработва на ръка, машините са само за улеснение на работата.

Печеливш ли е този бизнес принципно? А в криза? Имахте ли достатъчно поръчки последната година?

При макетирането са нужни сериозни инвестиции за закупуване на машини за рязане и огъване на различни материали. Изискват се големи офиси, добре обучен екип от професионалисти. И когато икономическата обстановка беше нормална, сме правили по около 30 макета на година, но няма как - кризата се усеща и при нас. Поръчките са по-малко и обикновено са за схематични или концептуални макети.

Благодаря ти за интервюто, пожелавам ти повече инвеститори, които освен визуализация на проекта си, изискват и макет!