Arhitektura.bg

Арх. Игнатов, разкажете ни с две думи за себе си – къде сте учил, завършил, работил?

Имам магистърски степени по архитектура от УАСГ гр. София от 1995 г. и Колумбийския университет на Ню Йорк от 2006 г. От 1999г. живея и работя в САЩ, където имах възможността и удоволствието да бъда архитект в екипите на някои от най-опитните и известни проектантски фирми – „William Rawn Architects” в Бостън, “Perkins + Will Architects” в Ню Йорк. През 2004 г. започнах свободна практика и работя по собствени проекти. Интересуват ме всякакви нестандартни задачи – от мебели до космически станции.

С какво се занимавате в момента, работите ли по някой конкретен проект?

В момента работя по няколко малки, но интересни проекта край Варна – еднофамилна къща, малка офисна сграда, жилище за близки приятели, проект за холна масичка.

Участвали ли сте в конкурси (български и международни)? Ако да – печелили ли сте някои от тях и кои?

Да, често участвам в конкурси, защото задачите винаги са интересни, времето е ограничено и предизвикателството да се предложи изобретателно решение в силна конкуренция е голямо. Смятам, че конкурсите са много полезни за израстването на всеки архитект, независимо дали се печелят или не. Изискват голям труд и желание, затова разочарованието при отрицателен резултат е много горчиво, но формира характера на целия екип за следващата възможност. От участие в над 20 конкурса съм имал късмета да бъда забелязан или награден едва с няколко проекта: „Плаващ архитектурен павилион в Алмере”, Холандия; „Окачена бамбукова къща в Хаваи”, САЩ; „Дигитална кула” в Тайван. Най-големите ми успехи са спечелването на конкурса за „Концепция за нови пътнически терминали на летища Варна и Бургас” и „Наградата на Съюза и Камарата на архитектите в България 2010” за познатата ви къща-дърво край Варна.

Освен в България, имате ли проекти в други държави и къде?

Правил съм проектни предложения за много страни – САЩ, Русия, Япония, Холандия, Словения, но засега нямам реализирани самостоятелни проекти извън България.

Как се постига впечатляващата архитектура, която правите? Как успявате да убедите инвеститора да „слуша архитекта” и да прокарате и отстоявате идеите си от начало до край?

Смятам, че добрата архитектура трябва да е чувствителна към ситуацията и предназначението си. Архитектът трябва да „чуе” и разбере какво „иска” мястото, контекстът, клиентът и да го синтезира в цялостен архитектурен образ. Ако това се получи, сградата започва да „говори” смислено и инвеститорът се заслушва в нея без излишно словесно убеждаване от архитекта. Тогава се получава сътрудничество между архитекта и клиента, а не конфронтация, но пътят до там е много дълъг и изтощителен, изследват се много варианти.

А как изобщо се намират такива възложители, склонни да изпълнят уникален проект? Необходими ли са стабилни контакти и, както се казва, голямо „V нулево” или са достатъчни само талант и здраво бачкане?

Не знам, не може да се предвиди. Най-добре е възложителите сами да намерят подходящия за тях архитект. Това е като да се търси приятелство, не всеки става за всеки.

Като млад архитект с успешни проекти зад гърба си, какво ще кажете на колегите, които току-що излизат от вузовете на пазара? Какво ще ги посъветвате, как би трябвало да подходят към професията? Как подходихте Вие, за да достигнете до тук?

Не се чувствам в позиция да давам съвети. Може би търпението е най-трудно постижимото качество в нашата творческа професия.

Работили ли сте с чуждестранни инженери по някой от Вашите проекти? Ако да – има ли някаква съществена разлика от работата с български инженери (в изпълнение, заплащане, комуникативност)?

Да, работил съм с доста колеги от различните специалности в САЩ. Държа да подчертая, че с българските инженери се работи много по-бързо и лесно, а и в много случаи са по-добре подготвени от американските си колеги, взети поотделно. Като екипна работа обаче имаме много да учим от тях.

Благодаря Ви за това интервю. Пожелавам Ви още много успешни и най-вече изпълнени проекти и то в България; имаме нужда от такива!