Arhitektura.bg

Арх. Георги Кътов получава магистърска степен по архитектура от УАСГ, София през 1999 г. Работи в Noble Associates и Ателие Радина Гешева до 2002 г., когато получава стипендия на японското правителство за специализация в Токийски технологичен институт в ателието на Йошихару Цукамото (Atelier Bow-Wow). През 2004 г. заедно с арх. Вяра Желязкова стартират I/O архитекти и разработват дистанционно първия си съвместен проект.

Арх. Кътов, Вие сте завършил Архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия, но сте имал и възможността да учите и работите в чужбина – както в Италия, така и в Япония. Доколко е различно образованието ни тук и имаше ли момент на културен шок при връщането Ви в нашата реалност?

Образованието по архитектура, както и архитектурната професия, като цяло в страната са на доста ниско ниво, дори в сравнение със страните, с които сме близки и в една група погледнати отвън. Има голяма нужда от промяна и за съжаление недостатъчно енергия и желание за това.

Чувствате ли се щастлив като архитект – успявате ли да видите сбъднати архитектурните си мечти? Знам, че в България не е лесно да видиш проекта си изпълнен така, както си го направил. Сблъсквали ли сте се с непреодолими предизвикателства при работата си? 

Работата ни ми носи достатъчно голяма степен на удовлетворение, но за съжаление средата, за която като архитекти сме отговорни изобилства едновременно с чакащи проблеми и неразбиране. Мисля, че преливането на архитектурното качество от малкото и частното към голямото и публичното, към средата като цяло е най-голямото предизвикателство пред архитектите в България. 

Струва ми се, че напоследък архитектите залитат в крайности – краен концептуализъм, краен минимализъм, краен функционализъм и т.н. Коя е вашата любима крайност и как успявате да я превърнете в силната страна на проектите си? 

Безкрайна адекватност на реалностите в средата. Надявам се да се доближаваме до нещо такава. 

Вашата работа може да се окачестви като бутикова архитектура. Има ли пазар за такава в България и намирате ли съмишленици за постигането на крайната цел? 

Не харесвам тази дума. По-скоро се опитваме да имаме индивидуален подход към всяка една задача. Определено за това има пазар в България и той ще се разширява, защото все още не е оценен потенциала на архитектурата за създаване на нови светове. 

Според Вас има ли истинска конкуренция сред архитектурните студия или всичко е въпрос на спортна злоба? 

Иска ми се, все пак да има повече чисто архитектурна конкуренция на идеи и концепции, а не само на бизнес измеренията на проектите. 

Мислите ли че конкурсната обстановка помага на архитектите и изобщо какво е мнението Ви за начина, по който се провеждат конкурси? Вие лично в какви конкурси участвате и как избирате къде да се включите и къде – не? 

Архитектурните конкурси са един от най-мощните инструменти, както за избор на проект и архитект, така и за развитие на професията. За съжаление в България архитектурни конкурси от този тип няма, а когато става дума за публични проекти замазването на конкурсното начало е истински скандално! Идеята за отворен конкурс за една от спирките на софийското метро, която се роди при подготовката на Архитектурната седмица в София 2010 е опит за пробив в тази посока. 

Върху какво работите в момента? Да очакваме ли изненади от Вас в скоро време? Ако да – ще подскажете ли какви? 

В момента работим върху еднофамилни къщи. Мисля, че са доста интересни и ще се радваме да ги покажем, когато са готови. 

И накрая – бихте ли могли да ни разкажете малко повече за I/O Architects? Какво сплотява екипа, - професионалните убеждения или личните приятелски взаимоотношения? 

Мисля, че това което сплотява офиса е отношението към професията и това, че сме съмишленици. 

Благодаря Ви за отделеното време! Пожелаваме Ви много вдъхновение и интересни архитектурни предизвикателства!