Arhitektura.bg

Преди около седмица, в една студена ноемврийска вечер, навестих Йордан Рибаров - човекът, който я обитава в момента и проведох едно дълго и интересно интервю. Трудно ми е да ви опиша колко уютна и задушевна беше обстановката. Целият разговор се проведе пред камината, под звуците на пукащите дърва в пламъците. От лампа нямаше нужда - огънят ни даваше мека, но напълно достатъчна светлина, точно колкото да се виждаме, докато си говорим.

 

 

От малък. Когато бях на 5 години, майка ми ме записа да уча пиано и виолончело. С виолончело кандидатствах в музикалното училище и тогава ме приеха, но изпуснахме сроковете за записване и така влязох в 122-ро училище. Навремето се казваше „Христо Карпачев" (днес носи името на Николай Илиев), и тогава се водеше за експериментално училище. Продължих да се занимавам с музика, като в течение на времето се отказах от виолончелото, а от 5-6-ти клас започнах да изпитвам и влечение към китара, както е и до сега. Но в момента съм в такъв период, че наблягам повече на пеенето.

 

 

Основно парите си изкарвам като преподавател в читалище „Славянска Беседа". Друга част от доходите ми идва от пеене в църква „Св. Седмочисленици". Отделно от това, пея и в един квинтет за поп и джаз музика. Правим интерпретации на музика от ренесанса до наши дни, български народни песни, както и авторски.

 

 

Откакто съм се родил, а да бъда по-точен - от март 1973 година.

 

 

Навремето тук една площ от около 10 дка е принадлежала на едно много богато семейство, което, обаче, в един момент е изпаднало в немилост и започнало да си разпродава имота. С уточнението, че през 30-те години Лозенец е бил далеч от центъра на София - например, както в момента е Бистрица. Дотук се е стигало с извънградски автобус. Та през '31-ва прадядо ми, австриецът Мориц Курц, който по това време е живял тук в София и е бил придворен фотограф на цар Борис III, е купил грубо 700 квадрата от имота, за да направи къща за себе си, жена си и двете си дъщери. През '32-ра един много голям архитект за времето си - арх. Горанов (от тогавашното архитектурно сдружение „Горанов - Груев") - прави проекта и след това къщата се построява.
След това, когато идва 9-ти септември, нещата много са се променили и първият етаж, на който сме сега ние с теб, е бил шивалня за войнишки дрехи. След края на втората световна война, на този етаж е живял един съветски офицер със съпругата си. Тогава законите не са позволявали едно семейство да живее в толкова голяма къща и съответно този етаж е бил отчужден, а цялото семейство - принудено да живее на втория етаж. След това идва един от управниците на Народната Банка. Когато и той напуска, тук се нанася един от неговите служители - Йордан Наков, който е проявил разбиране спрямо моя род и е успял да ни върне етажа, а той се изнесъл в един новопостроен блок тук наблизо. Това става '62-ра или '63-та година. През 64-та двете дъщери на Мориц Курц правят делба - всяка от тях получава 50% от идеалните части плюс етаж. И така се стигна до момента, в който аз съм собственик на първия етаж, а на втория етаж - някакъв си братовчед на леля ми, който доскоро не беше стъпвал тук никога.

 

 

Да, поиска ми 600 000 Евро, което е пълно безумие. Естествено, аз отказах..

 

 

Продаде я на чужд човек за 300 000.

 

 

Не, тъй като не бяхме в особено добри отношения.

 

 

И аз го продадох.

 

 

Човекът, който взе втория етаж, съвсем безцеремонно си беше направил сметката да вземе цялата къща. За него някакво си музикантче там долу явно не е представлявало никаква пречка. Много нечестно се отнесе, беше обещал, че ако му намеря човек, който да му даде 350 000 Евро, ще си продаде частта. Когато намерих, обаче, той се отметна от думата си.

 

 

Той искаше да ми даде в замяна 3 апартамента от негова новострояща се сграда още на етап груб строеж. Но вече бяхме влязли в кризата и не се знаеше дали ще ги довърши. А освен това той вече беше започнал и да ми отправя заплахи по телефона, при което си казах, че ако ще ме изкарва някой от къщата ми, няма да е той. И продадох моя дял на един познат. По този начин си осигурих още няколко месеца спокоен живот, имах предостатъчно време да се огледам за нов имот. 

 

 

До края на ноември трябва да се изнеса. Сигурен съм, че много трудно ще я прежаля, но това е положението.

 

 

Те така и не се споразумяха и затова я бяха я пуснали  за обща продажба, доколкото знам за 1 100 000 Евро. И преди няколко дни научих, че са я продали за 800 000.

 

 

Така е, но си на 3 минути от CCS, сега се строи и метро, бул. Черни Връх ти е под носа. Знаеш колко е натоварен този булевард - да чуваш някакъв шум?

 

 

Няма. Зидовете са 40 см. Както се е строяло навремето.

 

 

3 и 25 светла височина.

 

 

През годините сме изпитвали големи затруднения, но това спокойствие, което ни даваше къщата, си струваше всички усилия. Да знаеш, че си независим, да можеш лятото да седнеш през нощта, да си отвориш една хубава бира... Но все пак - къщата си е като една ненаситна ламя, постоянно гълта.

 

 

Това не е бръшлян, това е дива лоза. Веднага след като са построили къщата, са я засадили на едно място и оттогава досега от един корен постепенно е обхванала сама цялата къща.

 

 

Не знам за намеренията им, но на този имот не може да се построи кой знае какво, тъй като показателите са ниски и отстоянията към съседите на практика не позволяват да се мърда много.

 

 

Етаж от триетажна къща, пак в центъра на София.

 

 

С удоволствие ще те поканя.

 

 

...Ще бъде жалко, ако тази прекрасна стара сграда бъде съборена, за да изникне на нейно място някакво чучело с жълта влачена мазилка или, не дай си Боже, някое 4-етажно блокче с калкани към съседите - както знаем, тук сме България и всичко е възможно. Стискаме палци новите собственици да реставрират, вместо да събарят...