Arhitektura.bg

Има ли според Вас конфликт по темата с РК Нова и жалбата срещу създаването и?
Смятам, че конфликта, ако изобщо има такъв, е на ‘домашна’ основа, това е един въпрос, който трябва да бъде решен в рамките на софийската архитектурна колегия. Темата е малко изкуствено раздухана, тъй като законовата рамка дава възможност на територията на една регионална колегия да бъдат създадени повече от една такава, но в продължение на доста време не беше зачетена тази точка от закона, като не беше променен уставът на Камарата. Конфликтът е по-скоро от неспазването на закона.

Защо се стигна до жалба след като има издадена заповед и то от Вас самия?
Аз, като председател на КАБ, от една страна трябва да изпълнявам Устава, но от друга – трябва да спазвам закона. Тъй като законът е по-висша категория от вътрешните правилници за управление на една организация, при искането за създаване на нова колегия, спазих закона. В противен случай щеше да има жалба срещу отказа ми да издам заповедта, което вече щеше да е законово нарушение. Смятам, че с издаването на тази заповед съм по-близо до спазването на закона, отколкото с неиздаването й. Което за мен беше и основание да я издам.

Имаше коментари, че тази заповед е трябвало да бъде издадена или от Общото събрание или от Управителния съвет, това вярно ли е?
Това не е вярно, заповедта като документ е индивидуален административен акт, не е групов акт, който може да бъде преподписан от много хора, без значение дали това ще са членове на УС или ОС. В администрирането няма такова понятие като групова заповед. Изобщо понятието администриране в нашата колегия е някъде дълбоко на заден план, а голяма част от нещата са свързани с него.

Ще има ли делегати на РК Нова при гласуването на новия устав?
Решението на Общото събрание от Варна е същите делегати от тогавашния състав да продължат заседанието. В Несебър разисквахме темата за нелегитимността на РК Нова и изрично се гласува тези делегати да останат и да участват в събранието. Тези делегати, освен това, са легитимно избрани в смисъла на условието на закона.

А има ли опасност, ако решението на Административния съд относно легитимността на РК Нова бъде потвърдено, делегатския състав и решенията на Общото събрание да бъдат оспорени заради присъствието на делегати от въпросната колегия? Тоест ако тези хора бяха членове на друга колегия можеше на тяхното място в Общото събрание да има други делегати, които да гласуват по друг начин.
Опасност от извъртане винаги има. Презумпцията на закона е, че на 10 души редовно отчетени хора трябва да има един делегат. Именно това е важно и това е спазено. Но например на общите събрания на РК София-град при 1500 архитекти-членове са присъствали 157 души и са избрали 150 делегати, а на общото събрание на РК Нова, която е от 200 души са присъствали 120 човека и са избрани 20 делегати.

Казахте, че РК Нова е създадена съобразно закона – значи колегията би следвало да има бъдеще?
Аз искрено се надявам и закона и живота да наложат доста по-рационално структуриране на Камарата, независимо кой ще е следващият Председател. Тази диспропорция, която съществува в представителството на различните колегии е изключително тежко структурно наследство от създаването на КАБ още от първия закон. Никой не е предполагал, че повече от половината от колегите ще бъдат събрани в една регионална колегия. Това затруднява като цяло комуникацията между ръководството на съответната колегия и нейните членове. Възможността за достъп до информация и за проследяване на нагласата и желанията на 1500 души от едно ръководство от 5-6 човека е изключително тежко нещо и като администриране и като реално обхващане на проблематиката. Ако махнем тези 157 човека, които имат някакво отношение към провеждането на общите събрания, реално за останалите нямаме почти никаква информация какво се случва с тях.
От тази гледна точка струпването на такава огромна маса хора на едно място е трудно не само чисто управленски. Трудно е да достигнеш до тях, да разбереш техните мнения, проблеми и т.н. Самият опит, който натрупахме от създаването на КАБ показва, че една оптимална цифра като колегията в Пловдив или Варна е 250 – 300 човека. Това е горната граница, в която едно ръководство от 5 – 6 човека може да използва управленския ресурс на Камарата. Факт е че във всички регионални колеги с изключение РК София – град информацията стига максимално бързо до членовете.

По тази логика се изменя и представителството и на отделните членове в Управителния съвет.
Абсолютно, по този начин съвсем легитимно представителството на София в УС ще нарастне в съответствие с броя на регионалните колегии. И това беше коментирано в предните предложения за изменение на Устава – да има 6 или 7 софийски колеги заедно с колегите ландшафтни архитекти и съответния брой членове в УС. Тези предложения бяха отхвърлени с идеята, че някой иска да разбие софийската колегия, което е пълен мит и няма нищо общо с истината. Истината е че искаме да имаме  по-реална представа за мненията, желанията и проблемите на повече колеги.

Как оценявате съмненията, че колегия с толкова много делегати може да контролира или ограничават решенията на ОС с мнозинството си?
Начинът, по който е организирано Общото събрание дава такава възможност. Аз не мога да кажа със сигурност, че това се е случвало до сега, въпреки че имам определени съмнения за въпроси, при които въпреки аргументацията, дадена колегия гласува еднозначно в противоречие с логиката и вота на останалите. Общото събрание като цяло е доста тежко, с над 300 души делегати, и една посока към намаляване на бройката на делегатите според мен би била в плюс за постигане на по-работещо ОС. Тогава ще могат да се чуят повече мнения и да се формират по-коректно и решенията, но това е от компетенцията на самото Общо събрание да вземе такива решения.

Да очакваме ли Уставът да бъде приет на извънредното заседание на 5 ноември?
Скептично настроен съм по този въпрос, защото материалът, който е подготвен като предложение, продължава да бъде доста суров. Бидейки доста кратък, той е силно неизчерпателен, не дава възможност за реално провеждане на управленски решения от органите отговорни за това. За разлика от стария Устав, където подробно бяха описани действия, които трябва да бъдат извършвани, в новия има препратки към законови текстове. Но в закона са записани 3 неща, а функциите на КАБ изискват да се дефинират 33. Тези липсващи точки ще бъдат написани в допълнителни правилници. По този начин ще имаме кратък устав и страшно дълги правилници, което изобщо не кореспондира с идеята да имаме един ясен документ. Има реална опасност да се приеме Устав, който ще се нуждае от допълнителни документи и препратки към закона, които не винаги са изчерпателни, за да може да функционира.

Това е Вашият последен мандат – с какво ще запомните двата си мандата, има ли неща които са се запечатали в съзнанието Ви или нещо което Ви е разочаровало?
Ще запомня този период на първо място с това, че Камарата като цяло за тези седем години се утвърди като сериозна институция, с която се съобразяват и държавни и недържавни институции и структури.
Аз съм човек, който трудно се разочарова, но това, от което мога да кажа че съм разочарован е, че колегията се занимава с дребнави неща, а оставя на заден план дискусията и вземането на решения по важните работи, свързани с гилдията. И вместо на Общи събрания да коментираме как ще бъдем по-единни в оценката на собствения си труд, как да си повишим качеството на труда, за да можем да си вземем достойното възнаграждение за тази работа, ние се занимаваме с домашни дрязги. Желанието ми винаги е било да защитаваме едно високо авторитетно ниво на професията ни, защото тя е такава.

Имате ли прогноза за Ваш наследник?
Нямам, това ще стане по волята на Общото събрание. Надявам се, че ще има достойни колеги, които ще се подготвят и ще участват в избора за нов Председател на Камарата. Дано не стане така, че да се молим на някой да стане Председател, защото няма да има желаещи, тъй като рамката, в която трябва да работи новият председател все още не е напълно ясна и логична. А работата на Председателя е изключително натоварена. Три четвърти от времето си, независимо дали съм в Бургас или в София, се занимавам с тази материя.

Остава ли Ви време за проектиране?
Събота и неделя /смее се/

Освен Устава и изкарването на прехраната, кои други неща можете да определите като важни?
Изключително съм изненадан от лековатото и неправилно отношение към ангажимента за допълнителна квалификация и преквалификация. Нашата професия е от малкото, в които ако не си в час с технологиите, новите материали и новите тенденции, няма как да практикуваш. Не можем да си позволим да мислим, че веднъж завършили, нямаме нужда от допълнително обучение. А когато решихме да въведем по-сериозни изисквания за квалификация, срещнахме изключително сериозен отпор от страна на Общото събрание.

В такъв случай как оценявате развитието на професията ни в последните две години?
Някои са се развили, други не. Не е по възможностите на всеки да се ориентира и условно казано да ‘плува’ в свободния пазар. В това няма нищо срамно и странно, но има и една категория архитекти, които разчитат само на проектантските си способности, за да намерят работа. Преди две години беше достатъчно да кажеш, че си архитект, за да намериш работа, но сега трябва да се бориш за работата си, да участваш в конкурси, да създаваш контакти и т.н. Има много талантливи архитекти, които обаче не могат да се справят именно по тази причина – имат нужда някой да ги менажира и ориентира. Няма нищо лошо да работиш за друг архитект – не е необходимо всички да са управители и „президенти” на фирми. На времето работехме в големи проектантски структури и там беше лесно – има един директор, който ти намира работа, а ти само архитектстваш. Сега ако искаш да си самостоятелен и да се развиваш, трябва да си си директор, финансист, да разбираш от проучвания, да имаш влияние, да имаш познания и т.н.

Значи проектантските организации са създали вредни навици?
Да, те направиха хората недостатъчно борбени. Не става въпрос да се бориш за вида на сградата си, а да се бориш изобщо ти да си проектант на сградата и да можеш да предложиш повече.

В този ред на мисли – участвате ли в Обществени поръчки?
Да, участвам в обществени поръчки, но категорично не участвам там, където смятам че е несправедливо и неправилно посочено условието. Категорично и многократно на поръчки от Държавата от името на КАБ съм предупреждавал колегите за некоректно създадени задания, некоректно пресметнати базови хонорари и т.н. с предупреждението че Камарата не стои зад такива поръчки и всеки трябва да е наясно, че който я вземе тази поръчка ще има проблеми.
До сега огромно количество достойни колеги първо не се съобразяват с този факт и второ – абсолютно ненужно участват и подбиват цената на нашия труд и цената на продукта ни. Аз лично не приемам това и молбата ми към всички колеги е където забележат драстични нарушения на принципите на нашата професия да се обръщат към КАБ, за да може ние да предприемем съответните мерки.
Най-странното е че за тези седем години не съм получил нито едно професионално оплакване от този характер в писмен вид, което да даде повод на Ръководството на Камарата да предприеме действия и да потърси отговорност.
Като цяло обществените поръчки са положително нещо и особено в условията на криза би трябвало да запълнят липсата на работа, но не и с принципа най-ниска цена и най-къс срок, който според мен е напълно погрешен. По този въпрос с МРРБ и МЕФ сме в сериозен дебат и търсим промяна.

Какво е вашето послание към гилдията в навечерието на извънредното Общо събрание?
Да подходят към това извънредно ОС и към следващото, на което ще бъде избран новия Председател на КАБ, абсолютно прагматично, мъдро, да си представят че те самите са в управлението, за да вземат най-добрите решения.
Второто ми послание е да държат високо вдигнати главите си, защото са представители на професия, която не понася ретроградността и не понася примирението, за това обаче трябва да са много образовани, много подготвени и много в час с времето!

Много Ви благодарим за отделеното време! Пожелаваме Ви успех  в начинанията си до края на мандата, а и след това!

* Арх. Петко Йовчев е завършил е ВИАС - София, през 1981 г. и е специализирал мениджмънт в Австрия през 1996 г. Работил е в "Проектантска организация" - Бургас, като ръководител на ателие до 1986 г. Пет години е бил главен архитект на община Бургас, а след това в периода 1993-1997, е главен архитект на Бургаска област. Изпълнителен директор и основател на "Атика-Р5" ООД - Бургас. Дружеството е създадено през 1990 г. Бил е председател на Съюза на архитектите в Бургас, а от 2003 г. е председател на Камарата на архитектите в България.