Арх. Иво Пантелеев: Хората в КАБ трябва да си подадем ръка

Интервюта

Арх. Иво Пантелеев: Хората в КАБ трябва да си подадем ръка

публикувана на 30.11.2011 от ARHITEKTURA.BG

Разделението на двете колегии в София (Софийска РК и РК Нова), сигнал ли е за разделение в самата Камара на архитектите?

Да, за жалост камарата е разделена на две, но не на РК София и на РК Нова. Разделението се доказва от перманентната патова ситуация на последните общи събрания, изразена от вот за каквото и да било важно решение 50 на 50. Важното е хората, които управляваме КАБ в момента, да разберем, че имаме моралната отговорност за осигуряването на подходящи условия за провеждане на избори, а не да създаваме допълнително напрежение и да подбуждаме състояния на неразбирателство, които продължават вече четвърта година. Големият проблем на Камара на архитектите е, че основната й енергия е насочена навътре в самата организация. Много просто могат да се разрешат тези „проблемчета“, които се появяват, раздуват, интерпретират и видоизменят в продължение на последните 4-5 години, когато се обърнем към действителните цели на КАБ – да защитава интересите на обществото и да защитава интересите на архитектурното съсловие.

Смятам, че в КАБ има много различни интереси, които би трябвало да се опитаме да анализираме и балансираме. Например, нормално е малките регионални колегии с по 7-8 члена да се тревожат, че за тях няма ресурс, енергия и внимание. Проблемите на архитектите в Силистра или Търговище, които са няколко на брой, може би са по-различни от тези в София, но това са колеги и членове на Камара на архитектите. Те не могат да бъдат забравени, защото са в периферията. Задължение на нашата организация е да им даде същите възможности или най-малко възможности, адекватни на техните проблеми. Така или иначе на преден план сякаш са постоянно проблемите на София. Разделението на Провинция и София е анахронизъм, но факт, който съществува в нашата държава и който, за жалост, се възпроизвежда. В София е концентрацията на административната, политическата и икономическа мощ на страната, 50-60% от икономиката на България, съответно 50-60% от архитектите сме тук, което води до едно различно качествено състояние. Нещо повече - ние сме на едно място. Проблемите на архитектите в София обаче са свързани с неадекватното й представителство в Управителния съвет на КАБ. 1 800 души се представляват от един човек - председателя на Софийска регионална колегия. Тази пропорция е нещо, за което никой в камарата няма съмнение, че трябва да се промени.

Каква беше всъщност идеята зад създаването на РК Нова?

Макар и един от създателите на РК Нова, аз не се асоциирам с това призвание. В РК Нова се обособихме и се отделихме преди 2 години, защото всъщност искахме да се възобнови интереса към организацията като цяло. По начина, по който функционирахме в Софийска РК, се чувствахме откъснати от работата на организацията. Поради големината на Софийска РК, тя действа като 7 отделни колегии, които функционират основно предизборно. РК Нова има вече близо 240 члена, което я прави една от 4-те най-големи колегии в страната. Обособихме се заради правото да изразим позиция на несъгласие именно с разделението в Камарата и с определени политики, обособихме се, за да се чуе думата ни. Фактът, че в колегията са хора, много от които реално правят съвременната архитектура на България, трябва сам по себе си да елиминира съмнението имаме ли право на такова решение. Смятам, че всеки трябва да има свободата и правото на избор, а не да бъде задължаван по силата на адресна регистрация да бъде част от дадена колегия. Със създаването на РК Нова се появи и едно реално обръщане към проблемите на КАБ. Убеден съм, че отделянето ни бе един естествен процес. От самото създаване на манифеста ни преди две години, името на РК Нова е асоциирано само с професионализъм, качество и ангажирано отношение към професията и проблемите на организацията. Една група колеги обаче се обърнаха към съда, за да оспорят легитимността на РК Нова. Признавам си, не очаквахме такова решение (решението на Административен съд-София от 11.05.2011 г., отменящо заповедта на КАБ за създаване на РК Нова – бел.ред.), но нека видим какво ще се случи на следващата, по-висока съдебна инстанция. Аз лично твърдя, че съдът няма как да заличи волята на 240 архитекта.

Това означава ли, че колегията прави реални стъпки в посока легитимирането си чрез съда? Съдебното решение от 11.05 променя ли статуса в КАБ на архитектите от РК Нова?

Смятам, че нашата организация има вътрешния ресурс да си реши проблемите и няма нужда да се обръща към външни инстанции. За мен РК Нова ще представлява организация на архитекти, които са решили по собствена воля да се обединят и трансформациите, които са настъпили, няма как да се заличат с едно съдебно решение. Убеден съм, че ще се намери формата, ние като колегия да имаме своята принадлежност към КАБ като под-организация. Второ, всеки от нас е член на Камара на архитектите и в това си право сме делегати на Общо събрание. Принадлежността към РК Нова не е в противоречие с директната регистрация на всеки по отделно в КАБ. Централата и регистърът на камарата определят членския състав на организацията. Ако утре се преместя в Русе или Бургас, това няма да ми попречи да се събирам с хората, с които имаме единомислие. Този казус беше повдигнат на Общото събрание в Несебър и беше решено, че представителите на РК Нова са легитимни, защото са членове на КАБ и имат правото да бъдат избирани.

По-съществен е проблемът с разделението в камарата, който засегнахме. В нея има интереси, които очевидно по някакъв начин водят до нефункционирането й. Какви могат да бъдат интересите освен властимaне и пари? Печално предположение, но какво друго може да обясни тъпченето на едно място, осъзнатото възпроизвеждане на статуквото.

Т.е. хората от които произтичат тези проблеми в КАБ, търсят власт и пари?

Има един синдром, който се проявява при всички организации – за съжаление и при КАБ. Организацията започва да работи повече за себе си, за своето оцеляване и възпроизвеждане, отколкото за осъществяване на целите, за които е създадена. В момента се намираме в един много важен период. Настъпила е умора в края на втория мандат на УС и тя се изразява словесно от редица колеги. Умора от боксуването върху проблеми, откъснати от реалната действителност. Например, нито на срещите ни във В. Търново, нито в Несебър, се чу и дума за кризата в бранша и архитектурното съсловие, за проблемите на пазара. Държим се като бюрократи и администратори, като не-архитекти. Това говори за сериозни проблеми във видоизменянето на целите. Твърдя, че ако енергията се насочи навън, а това трябва да се случи, какъвто и устав да има КАБ, той няма да ни пречи. Промяна от такова естество не би била възможна, обаче, ако всъщност целта е едни да докажат, че са по-значими от другите, за да запазят едно статукво, свързано с ресурсите на камарата. Може би, разпределението на парите е ненормалност, създадена още в генезиса на камарата - над 50% от средствата са съсредоточени в една архитектурна колегия. Всяка регионална колегия се нуждае от минимален административен състав, за да може да функционира, но една организация, която е например 70 пъти по-голяма от друга, няма нужда от също толкова пъти повече ръководство. Не само според мен има инициално установена несправедливост по отношение на разпределението на средствата. Софийска РК, която е само едно подразделение на КАБ, е по-богата и по-силна откъм ресурси от централата на организацията. Това не е нормално в една структура, която е йерархична, а не федеративна.

Как върви изработването на новия устав на КАБ?

Архитектурното съсловие у нас се оказва хетерогенно. Независимо от този факт, аз пледирам за консенсус и всъщност това е единственият вариант, в който бихме могли да създадем условия за добри избори, за нов устав. Уставът към момента не покрива интересите на всички представители. Не става въпрос за интересите в София, за Софийска РК или РК Нова, а за интереси, които са особено различни за по-малките и средните по големина регионални колегии. За това трябва да проведем серия от разговори, с които да стигнем до няколко основни пункта, по които всички имаме еднакви разбирания, а не да акцентираме на тези, по които имаме различия. В извънредния Управителен съвет на 28 октомври нямаше нито едно мнение против идеята за консенсус.

Въпреки това от 3 години не можем да стигнем до промяна на устава или до нов такъв. Организация от нашия тип е консервативна и трябва да се основава на ясни правила. Затова смятам, че на всеки шест месеца те трябва да се ревизират и допълват на базата на изникващи от практиката казуси. Дали това ще бъде кратък устав с дълги правилници за приложението му или ще бъде един дълъг устав, за мен няма значение. В момента сме в дилемата дали правим нов устав, за което законово нямаме право, или видоизменяме и доработваме стария. Ако искаме нов устав, той трябва да стъпи на няколко неща, които да бъдат неоспорима истина за всички, а не да дават аванс на 50% или 2/3 от хората.

Какво очаквате да се случи в оставащите месеци до края на мандата на сегашното ръководство на КАБ?

Камарата е разделена буквално на две, което вече коментирах. В организацията настъпиха отношения на мнителност, на липсва на комуникация, което не е конструктивно. Надявам се, тези обособени страни да намерят сили да седнат на една маса и да се обединят около създаването на ясен алгоритъм за провеждане на избори, свързан с изисквания в допълнение към тези на устава и на останалите програмни документи на КАБ. Смятам, че всеки, който се кандидатира за председател на КАБ или за член на УС, трябва да излезе с визия, с желание и ангажимент към организацията и задължително трябва да спечели доверието на цялата организация, а не само на 50% от нея. Затова, в оставащите 5 месеца трябва да си подадем ръка.

Има ли хора, които могат да спечелят това доверие?

Убеден съм, че да. Сред 3 700 души трябва да има такива хора. Ако няма, ще е страшно.

Интервюто е взето в навечерието на Общото събрание на УС на КАБ, проведено на 5.11.2011 г. и завършило без утвърждаване на предложения вариант за устав.