Арх. Димитър Паскалев: Сгради като „Кулите на Софарма” са ландмарк - гордост за града, не само за корпорациите в тях

Интервюта

Арх. Димитър Паскалев: Сгради като „Кулите на Софарма” са ландмарк - гордост за града, не само за корпорациите в тях

публикувана на 09.12.2011 от Димитър Събев

Скорошното откриване на „Софарма Бизнес Тауърс”бе повод да се срещнем с арх. Димитър Паскалев от студио „Архитектоника” и да поговорим повече за енергоефективно строителство, за бъдещето на подобни „зелени” проекти в България, както и за отношението на инвеститорите към подобни, определяни все още като новаторски за нашия пазар, идеи.

Кои са най-важните елементи, които отличават „Софарма Бизнес Тауърс” от другите нови търговско-офисни комплекси в България?

На първо място едно от най-ценните неща, които се усещат при влизане в тези офиси, не само според мен, а и според хората, които вече работят там, е положителната емоция от дневната светлина. Случи се това, което нашите проекти, предварителни проучвания и визуализации, се опитваха да докажат, а именно – имаме очарователна среда, приличаща повече на фотостудио, с много хубава дисперсна дневна светлина. Тази светлина е отразена, не хвърля сенки и е навсякъде – равномерна, влизаща в дълбочина. Което, според работещите вече около месец в тези офиси хора, зарежда с много положителна енергия.

Зад това се крият много усилия, иновации и по-специално отношение, което може би е предзнаменование за ново поколение офис сгради. Борихме се срещу феномена на традиционния маниер на ползване на офис пространствата – слънцето изгрява и ни заслепява, затова пускаме щорите, стъмва се и светваме лампите, слънчевата светлина минава през стъклата и загрява щорите и заради горещината включваме и климатика.

Съществени са и възможностите, които сградата дава, като комплекс от решения за намаляване драстично на режийните разходи. В това влиза напълно децентрализираната система на отопление, климатизация и вентилация, както и тотално управление с билдинг мениджмънт система на всички инсталации, включително и най-вече на слънцезащитата. Всичко това означава оптимизиране по време на управлението на всички процеси и свеждането им при едно интелигентно използване до немислими досега нива на ползване. Тук говорим за 60 вата на кв. м,, при традиционен порядък от 100.

Не на последно място е и чисто архитектурно-планировъчното решение. Атрактивността му се крие във възможностите за трансформация на разпределението и в по-големи, и в по-малки офиси. На пазара излязоха офиси с големи квадратури, а възможностите, които предлага нашето планировъчно решение, са инсталационно и почти без никакви вложения от страна на наемателя или наемодателя да се осигурят пълноценно функциониращи офиси с площ от порядъка на 100-150 кв.м. В случая това е интересно, защото имаме най-висок клас офиси с малки квадратури.

Освен това сме заложили и концпецията на синергия - съчетание на офиси с търговска дейност, която е добре позната и се експлоатира от други комплекси. Това позволява използването подобно на двутактов мотор на ресурсите от тези два допълващи се елемента - приз уикенда се увеличава броят на идващите от близките квартали хора, които използват търговската част, услугите и атракциите, като за сметка на това пък в офисите няма хора. През седмицата сградата се използва от офисите, а вечер двете неща се смесват. Има един интересен социален феномен, който се надявам да се случи, и това е смесването на различен тип хора в едно място. Умишлено направихме входовете да бъдат на едно място и то откъм търговския център, което е до голяма степен някакъв демократичен акт – така юпитата от офис сградите няма да минават през отделен, заден вход, какъвто е обикновенния подход. Надяваме се това да има един по-дълбок социален ефект – смесване на различен тип хора. Очакваме и комплексът да се превърне в своебразен обществен център със съответните активности и дейности.

В радиус на един километър от кулите са кварталите "Изгрев", "Изток", "Младост 1", "Дианабад" и "Дървеница", a непосредствено e метростанция "Г. М. Димитров". Това предполага от една страна по-малко трафик на големи разстояния между жилището и работното място, но от друга - увеличаване на човекопотока към комплекса - пеш, с велосипед, с няколко спирки градски транспорт. Как кулите се вписват в натоварената градска среда?

Градоустройственото решение се случи във времена на много урбанистични неясноти. Не знаехме дали няма да се появи друг голям търговски център в близост, тъй като при започването на проекта имаше подобни индикации. Освен това, вече няколко години е в процес на влизане в сила на подробен устройствен план на територията, който все обаче все още не е приет. Поради този факт имаме проблем с кръстовището пред КАТ, на бул. "Драган Цанков" и ул. "Лъчезар Станчев". Имаме голям проблем с изоставен от вече може би 30-тина години строеж, който трябваше да бъде трансформиран през периода на строежа. За съжаление той продължава да бъде там и води до сериозен урбанистичен проблем - заради подходите, заради визията, заради визуалната комуникация. Все още не са добре уредени подходите от кварталите, което ние, като инициатори на създаването на този обществен център, сме заинтересовани да бъде направено. Ще положим големи услия заедно с администрацията да подобрим това, защото реално от „Дървеница” например пешеходният подход на майка с количка е почти невъзможен. Реалните проблеми на града съществуват и в нашата среда – велоалеи, пешеходни потоци, поддръжка и дизайн на градската среда – всичко това се отразява директно на частния бизнес като инициатор на обществени пространства. През над тригодишния период на строежа тези неща трябваше да бъдат решени, но те си стоят така. Съществуват проекти за това, но те не са придвижени, камо ли да се стигне до инвестиции за промени на кръстовище, тротоари, подходи, пешеходни пътеки. Нищо не е направено в тази среда освен нашия строеж. А понеже кулите ще обърнат човекопотоците, ще генерират трафик от порядъка на над 2 000 души на час в някои пикови моменти, много е вероятно да има сериозно комуникационни и пешеходни проблеми. Разбира се, предвиждаме това и се надявам да имаме партньорството на общината, за да се разрешат тези неща, преди да са станали видими. Урбанистичните въпроси при една такава голяма инвестиция не трябва да спират до разрешението за строеж или визата за проектиране. Трябва да бъде разглеждан контекста на транспортно-комуникационните проблеми, социалния ефект, който един такъв комплекс генерира. Това не трябва да бъде прието като подарък на общината, а като необходимост от партньорство. Мисля, че този диалог и тази взаимна връзка предстои, защото тя си съществува.

Какви бяха основните предизвикателства пред проекта?

Първо, слагаме щорисъс специална оптика, която изхвърля слънчевата светлина обратно и вкарва в помещенията само дифузна такава. Това е патент на нашия консултант Хелмут Кьостер. Щорите са вече доста известни в България, но се монтират може би за първи път в Източна Европа.

Второ, имаме „дабъл скин” затворена система. Това означава, че хипотетично бихме имали проблем с конденза, поради което направихме много изследвания, за да се намери точното решение

Трето, интегрираме към фасадата децентрализирана климатизация и вентилация, което означава приспособяване на конкретна система на климатични тела към фасадния модул.

Четвърто, имаме сглобяема елементна фасада с много големи елементи, които се монтираха без скеле.

Имахме желанието, както и смелостта да отидем дори по-нататък, но това беше балансът на възможностите. Сградата има и още допълнителни възможности за пасивна вентилация. Тук бихме могли да говорим и за интегриране на осветление в тази фасада, на фотоволтаици, все неща, които изглеждаха прекалено авангардни за 2007 г., но в момента са актуална тема. Ако имам какво да си пожелая, то все още има какво.

Нека отделим и заслужено внимание на фасадата на кулите. Кое е най-важното нещо, което трябва да знаем за нея, отделно от техническите и характеристики?

Да, историята на самата фасада наистина е интересна. Създаването й е резултат от много дълъг и сложен процес. Подобно на кожата на едно живо същество, това се явява най-големия орган на сградата. Искахме да направим нещо наистина ново и фасадата е специално за този обект, тя не е системна. Процесът на създаване на действащ прототип, на неговото обследване, стандартизиране и сертифициране, беше доста скъп, продължи около година, а фасадата обиколи доста лаборатории. Създаваха се вариации и различни модификации. Този процес е задължителен за всяка новаторска архитектура и колегията - в това число не само фасадните инженери, не само доставчиците на системни решения, но и архитектите, които са хората, които говорят с инвеститорите - трябва да е наясно, че този процес не е лесен. Трябва да се знае, как трябва да бъде извървян пътя, за да се стигне до нещо новаторско. Системните решения са до голяма степен консервативни и стъпили на основни и доказани параметри, те не смеят да навлизат в експерименти. Системните решения се движат назад от авангарда. А когато искаш да направиш нещо авангардно, трябва да можеш да го прокараш, дори да предизвикаш събитията. А за това пък е нужно много сериозно разбиране и борбеност - както от страна на инвеститора, но и от страна на архитекта и проектантите. Топ архитектите от цял сват извървяват този път за всеки един от проектите си. Създават се технологии на строителството, както и цели процеси за изпитване, проектиране и монтаж на новаторски фасади. Тази обшивка не е само стъкло и алуминий – тя е интегрирана, съдържа в себе си естетика, динамика, физика, всякакви особености по отношение инсталации, монтаж и т.н.

Лесно ли един инвеститор се ангажира и „прегръща” идеята за устойчиво строителство?

Една инвестиция винаги е въпрос на сметки. Всички знаем, че сметките от 2007 г. до 2011 г. така се оплетоха, че когато някой тогава е тръгнал да прави сметки по най-прозрачния и класически начин, със сигурност към днешна дата е щял да е сбъркал. При такъв род инвестиция всичко е въпрос на увереност, вяра и лично упование в принципите на създаване на една устойчива среда, а не толкова на базата на сметки, Истината за живота, ако мога така да се изразя, не е само да инвестираш, за да спечелиш. Повече трябва да се вглеждаме в ресурсите, които очакваме да има, но не като пари, а като енергийни и човешки ресурси, потенциалите на града, възобновяеми енергийни източници, местната икономика, това са нещата, които са по-трайни в дългосрочен план и в тази среда следва да вместим нашата архтиектура. Правим нещата с това разбиране – на синергия между бизнеса и местните общества, на едно икономично отношение по време на строителството, без излишни разходи.

„Зелената” архитектура ли е бъдещето и в България? Какви са перспективите пред подобен род проекти – все още си говорим в „пожелателен” смисъл или това вече е реалност?

Темата за устойчиво строителство и въобще за устойчиви инвестиции е вече на първо място по много форуми, това наистина е спасително. Но не мога все още да кажа, дали инвеститорите преосмислят концепцията за техните инвестиции, а архитектите – за техните сгради. Факт е че в момента почти не се правят нови проекти, по-скоро се довършват стари такива, но дали те се преработват – не знам.

Нашите инвеститори просто искаха да предложат нещо различни на пазара. Може би тогава е било предчувствие, че ще се променят нещата, и за момента ние наистина се явяваме като пионери на българския пазар с една коренно различна концепция, която се много се надявам да се защити във времето. Ние взехме много от германската школа, която се занимава с технологията на дневната светлина, с ергономията на офис пространствата от много години. Сградата има много потенциали, но управлението й все пак не стои в наши ръце. Всички знаем, че успехът на едно място зависи на 90% от управлението и поддръжката.

Настоящите и бъдещите обитатели и ползватели на сградата ще трябва да привикнат към нейните потенциали и възможности, да се нагласят към тях. Проектът позволява в известна степен и да се „къстъмизира”, да се приспособи към конкретните нужди. Във всички случаи всяка новост означава и едно по-специално отношение от човека, който я потребява.

Можем ли да очакваме, че „Кулите на Софарма” ще дадат старт на една нова вълна от големи „зелени” проекти?

Сградите от този тип са ландмарк, те са видими отвсякъде, те са гордост за града, не само за корпорациите, които ги обитават. Надявам се, този обект да зарази положително други подобни инвестиции и българската архитектура да придобие самочувствие и присъствие на европейския архитектурен небосклон и то с имената на наши архитекти. Чуждите инвеститори имат навика да викат чужди проектанти, като по този начин ни се вменяват чужди решения, които изобщо не са нещо, с което кой знае колко да се гордеем. Мисля, че всички колеги заедно трябва да имаме самочувствие, че може да имаме собствена школа. Това е двустранен и взаимен процес и доверието, получено от страна на инвеститорите трябва да се защитава.