Arhitektura.bg

Имотът е категоризиран като неизползваем заради стръмните скални части в единия му край. Къщата е едноетажна, с три спални и две бани, с обща площ от 111.5 кв.м. Осезателното присъствие на скалните маси дава на къщата усещане за принадлежност и за изолираност.

Присъствието на дървен материал във вътрешния двор (кедрова обшивка) дава на пространството топлина и уют. Вътрешният двор е превърнат в място за съзерцаване и размишления, като фокусът е изместен нагоре към небето и скалния масив, а външният свят е “филтриран“ чрез остъкления вход.

Във всекидневната красотата на природата става част от конструкцията на къщата – част от скалния масив е показан през стената. Топлината и деликатността на бамбуковия под и тавана от бор се срещат с грубата и тиха същност на камъка.

Внимателният подход при изграждането на сградата осигурява доброто функциониране на къщата и запазване на връзката й с околната среда. Тук особено важен става проблемът с контролирането на естествените пътища за оттичане на водата по скалния масив.

Спалнята също кани скалите да станат част от интериора, но този път разделени от стъклена бариера. Екстериорът предпазва личното пространство на къщата, като в същото време загатва за интересните вътрешни пространства и приканва посетителите.

От вътрешния двор може да се направи още едно нещо – да се изкачи скалният масив до върха. Там се разкрива прекрасна гледка и още едно географско откритие – скалният масив се намира между два водни басейна – Тихия Океан на Юг и морския залив на Север, на разстояние по-малко от половин миля един от друг.

Източник: ArchDaily