Arhitektura.bg

Писмото ни направи особено впечатление, не просто заради факта че поставя въпроси, които повечето архитекти не спират да коментират помежду си, но и защото на фона на монохромния архитектурен пазар към момента и бурните коментари на поръчки като „Българския Лувър” например, явно все още няма воля, или знания, или инструменти или интерес обществените поръчки да се провеждат адекватно, открито, честно и при равни условия в търсене на най-добрия резултат (а не цена!). Естествено не искаме да кажем че всички поръчки и конкурси, които се провеждат са компрометирани и ние ще се стремим да показваме добрите примери, но долавяме всеобщото мнение на архитектурната гилдия, че има още много какво да се желае.

Някои от въпросите засягат условията към оборот и обем работа, които рязко ограничават броя архитекти, които изобщо могат да се състезават за спечелване на поръчката и в същото време не гарантират качество. Други поставят под съмнение съответствието на условията със Закона за обществените поръчки, наредбата за провеждането им и с документите на КАБ. Един от най-съществените въпроси естествено е защо продължават да се правят поръчки за възлагане на архитектурно проектиране без архитектурен конкурс, а избирането на победител става на принципа цена/срок? Представяме ви писмото на арх. Стоев, в синтезиран вид, за да открием темата за обществените поръчки, които стават все повече и всички в бранша се надяват да са и все по-адекватни и достъпни за добрите проектанти. Писмото в пълния му вид можете да откриете ТУК.

 

УВАЖАЕМА КОМИСИЯ,

Предоставям на вниманието ви обявление за поръчка на проект за реставрация и консервация с елементи на преустройство на дворец „Евксиноград” и прилежащия му парк, информация за което любезно беше разпространена от КМДЕ към КАБ. Във връзка с това, и в добавка към размишленията на арх. Павел Попов по повод друга подобна поръчка, поместени на интернет страницата на РК София-град, които си струват четенето (почти) отвсякъде, ще се надявам КДП към КАБ да се самосезира и, като изиска информация от РК по места, да провери следните обстоятелства:

1. Колко са архитектите, които към датата на обявяване на поръчката вече са регистрирали в съответната РК на КАБ по месточленуване договори за проектиране на стойност най-малко 1 000 000 лв (или 50 000 кв.м. РЗП) за последните три години?

2. Ако въобще има архитекти (или архитект) с регистрирани договори за над 1 000 000 лв (или с РЗП над 50 000 кв.м), какъв процент от общия брой членове на КАБ с ППП представляват те?

3. Ако процентът по т. 2 е по-малък от 30 %, чрез това изискване тези архитекти (или този архитект) не са ли изкуствено поставени в условия на преимуществено пазарно положение пред останалите архитекти по отношение на така обявения конкурс (или всъщност търг, доколкото критерият за избор на проектант е само цена на проекта и „производствен” капацитет), в нарушение на Закона за защита на конкуренцията?

4. Ако процентът по т. 2 е по-малък от 5 %, чрез това изискване тези архитекти (или този архитект) не са ли изкуствено поставени в условия на монополно положение за сметка на останалите архитекти по отношение на така обявения търг, в нарушение на Закона за защита на конкуренцията?

5. Ако се явят кандидати за тази поръчка, и те не са регистрирали в съответната РК на КАБ по месточленуване претендираните от тях договори за проектиране на стойност най-малко 1 000 000 лв през последните три години, ще се предприемат ли от КДП спрямо тях дисциплинарните мерки, предвидени в ЗКАИИП и в Устава и Професионалния кодекс на КАБ?

6. Изискването за такъв огромен за мащабите на България обем проектиране не представлява ли по същество въвеждане на имуществен ценз за (или всъщност срещу) достъп до извършване на проектиране? Допустим ли е имуществен ценз за възлагане на произведение на изкуството, пък било то и архитектура, или е нормално изборът на архитект за проектант да се основава преди всичко на творчески качества?

7. Изискването за доказване на обем извършено проектиране не облагодетелства ли архитектите с фирми по ТЗ, които отчитат в балансите си като свой обем и хонорарите на назначените в тях архитекти и инженери, а и на привлечените външни подизпълнители за инженерните части, пред индивидуалните архитекти по ЗДОФЛ, които отчитат само своя личен архитектурен хонорар?

8. Обявяването на обществена поръчка за произведение на архитектурата без по същество провеждане на архитектурен конкурс не представлява ли нарушение на ЗОП? Оценяването на търговите предложения за проектиране само по процедурни, финансови и бюрократични критерии, без творческо жури с преобладаващо участие на архитекти, не представлява ли нарушение на ЗОП?

9. В случай че цената за този проект, изчислена по Наредбата за цените на КАБ за част Архитектурна и по Наредбата за цените на КИИП за останалите специалности, се окаже по-висока от 110 000 лв, подалите тръжни книжа архитекти ще бъдат ли подложени на санкции от страна на КДП за това, че участват в обществена поръчка, обявена като търг в нарушение на изискването на ЗОП за задължително обявяване на конкурс?

10. Главен критерий за избор на проектант е най-ниска цена. Това автоматично поражда автодъмпинг. В случай че цената за част Архитектурна, предложена от спечелилия архитект (като се извадят от общата му цифра инженерските хонорари), се окаже по-ниска от полагащата се по Наредбата за цените на КАБ, ще бъде ли той подложен на дисциплинарно разследване за дъмпинг от страна на КДП? В случай че съответният архитект не бъде подложен на дисциплинарно разследване, ще бъдат ли оневинявани по презумпция и всички останали архитекти, ако бъдат обвинени в дъмпинг?

11. В условията на търга е заложен ред за разплащания, при който няма да има никакъв аванс, а ще се работи на мускули, и чак после едни мижави 10 % ще бъдат изплатени (някога) след предаване на проекта в папки, други 60 % - след съставяне на положителен доклад за съответствие от консултант, и останалите 30 % - след одобряване на проекта от специализираната администрация по програма „Консервация”. Последното плащане е под условие, че програмата бъде одобрена, което може и да не стане. Това си е живо кредитиране на държавата за сметка на проектантите. Вярно е, че кризата се е отразила зле на държавата, ама не се ли е отразила зле и на проектантите? Оставям настрана аргумента, че тук става въпрос за проектиране в режим на ДДС, заради което архитектът ще бъде принуден да й плати авансово 20 % от себе си, докато си чака два-три или повече месеца парите от нея.

12. Нещо повече – вместо възложителят да даде обичайния аванс, с който изпълнителят да осигури стартово финансиране на проектирането и да привлече съответните подизпълнители, администрацията изисква изпълнителят да внесе в нейна полза (извън и независимо от споменатото ДДС) две гаранции за участие – едната на твърда стойност 4300 лв, а другата – 3 % от стойността по договора, според колкото пари е поискал. Допустим ли е заложеният в търга начин на договаряне на проекти?

13. Изисква се поне 1/3 от хонорарите да са от проекти за паметници на културата. Това, както и задължението за привличане на ключови експерти, вещи в консервирането и опазването на паметници на културата, както и скритото условие самият основен участник да е такъв експерт, отявлено насочват избора към кадри на НИПК в качеството им на служители в проектантска структура, специализирана точно в тази област. Тези изисквания обаче не са придружени от забранително условие срещу конфликт на интереси със същите (или с други) кадри на НИПК в качеството им на служители на неизбежно задължителна за този род проекти одобряваща или съгласувателна администрация. Изискваната декларация по чл. 7 от ЗОП третира липса на конфликт на интереси с възложителя МС (в който няма архитекти), но не и със (свързани лица от) одобряващите органи по цялата верига. Това на практика позволява (а дори и предразполага към) участие на едни и същи лица, или на свързани лица по смисъла на Търговския закон, в проектирането и одобряването. Това не представлява ли нарушение на Закона за предотвратяването и установяването на конфликт на интереси? Допустимо ли е кадри на НИПК да одобряват или съгласуват проекти на кадри на НИПК, правени на частно? Или ако щете обратното – допустимо ли е кадри на одобряващата инстанция НИПК същевременно да са и частни проектанти? Или ако щете още по-разширително – допустимо ли е кадри на която и да е одобряваща инстанция в България да са същевременно и частни проектанти, и да одобряват собствените си проекти или проектите на свързани със себе си лица? Ако терминът „конфликт на интереси” липсва в ЗКАИИП, не е ли редно Уставът и Кодексът на КАБ да са съобразени и с останалото действащо законодателство, в което го има?

14. Програмата за този (архитектурен) търг съгласувана ли е в този си вид от УС (или ОР) на КАБ?

...      ...      ...

арх. Благо Стоев

01.09.2011