Arhitektura.bg

               Познат на широката публика като куратор на последното издание на Sofia Architecture Week 2011, холандецът Ханс Ибелингс се завърна през изминалата седмица в София, за да представи лично своята нова книга European Architecture since 1890 („Европейска архитектура от 1890 г.”). Тя хвърля уникален и единствен по рода си всеобхватен поглед над значимите и важни за развитието на архитектурата в цяла Европа моменти от самия край на ХIХ век до настоящето, като авторът обръща неочаквано голямо внимание на Централна и Източна Европа. Работата на Ибелингс е повече от логичен исторически преглед, свързан с националния контекст на всеки от примерите, защото авторът открива връзки, прави неочаквани паралели и маркира сходства. Книгата на Ибелингс може да бъде разглеждана като една съвременна европейска история на идеите, разхождаща читателя през градове в Стария континент, привидно останал обединен в своята архитектура, макар и разделен в исторически план.

В историите на европейската и западната архитектура през ХХ век огромен акцент се поставя винаги върху случилото се в Западна Европа. Това може би е нормално, тъй като по времето на Желязната завеса, развитието на архитектурата в Източна Европа остава скрито от очите на западноевропейците. Но въпреки това разделение е напълно възможно да се говори за истинска „европейска” архитектура. И докато повечето архитектурни „историци” се ограничават до западната част на Стария континент, в богато илюстрираната си книга Ханс Ибелингс поглежда и към Източна Европа с един тематичен, а не с редовния стилистичен подход. Многобройните непознати сгради, които открива по периферията на бившия Съветски съюз, подкрепят тезата му, че пан-европейското развитие може да бъде идентифицирано от късния XIX век насам. Ибелингс се интересува преди всичко от социалната функция на архитектурата и затова се концентрира върху онези аспекти на европейското общество и политики, които са оказали влияние върху нея през годините. Според него експлозивният растеж на градовете като резултат на индустриалната революция отбелязва в края на XIX в. началото на модерната архитектура, чиято основна черта е общественият й характер. Правителствата изместват църквата и аристокрацията като най-важни клиенти за архитектите и най-престижните и доходоносни поръчки идват от публично финансирани проекти за училища, жп гари, кметства, библиотеки и др.

Характерно за проектирането на сградите е, че архитектите винаги са се опитвали да изразяват чрез формата общественото развитие в дадения момент. Така например деконструктивистките сгради като Музеят Гугенхайм в Билбао дават израз на обърканото и несигурно общество, стабилните комунистически сгради са били модел за здраво трудещите се работници по това време, а елегантните Баухаус сгради символизират една здрава среда за живот за всички. От Ар Нуво до конструктивизъм, европейската архитектура през ХХ век изглежда някакси обедина от собствените си специфични стилове. Именно върху това разсъждава Ибелингс – как е била възможна обмяната на идеи това в един политически разделен континент? Според него обяснението се крие в еволюцията на архитекта от един вид занаятчия до автономен „артист” с международни контакти. Възходът на диктаторските режими между двете световни войни, оставили отпечатъка си върху националните традиции, реално не резултират в някакви сериозни промени в развитието. Въпреки идеологическите различия, обществените проекти в Европа са имали за цел да служат на едно идеално общество и техният дизайн рядко е бил скаран с фунцкионалния подход на модернизма. Социалистическият реализъм с неокласическите си елементи определя стила на целия Източен блок след 1945 г. и разделя европейската архтиектура за първи път от XIX век. След смъртта на Сталин през 1953 г. обаче този диктат бързо е изоставен, за да се проправи път за рационални и функционални сгради.

Архитектурният историк и критик Ханс Ибелингс е професор в Политехническия университет в Айндховен и преподавател в Академията за архитектура в Амстердам.  До март 2012 г. ще бъде редактор на A10 (www.a10.eu) – списание за нова европейска архитектура, медия, основана от него заедно с графичния дизайнер Арян Гроот през 2004 г. Новото му занимание се нарича The Architecture Observer – „Архитектурен наблюдател”, чрез който ще предоставя многообразни инструменти за архитектурна критика, но в по-свободна форма и с повече мултимедия. Ибелингс е автор и на няколко книги, сред които Supermodernism: Architecture in the Age of Globalism (1998/2003), както и на архитектурни монографии за изявени холандски архитекти. Последната му книга „Европейска архитектура от 1890 г.” е публикувана миналата година, а в България едно от малкото места, на които ще се продава, е магазинът на +това в София.